Развод по исков ред е един от способите за прекратяване на брака.

Законът разграничава два вида развод. Единият вид е развод по взаимно съгласие (чл. 50 от Семейния кодекс), а вторият вид е развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, наричан още развод по исков ред (чл. 49 от Семейния кодекс). Общото между двата вида развод е, че задължително се осъществяват по съдебен ред.

В настоящата статия ще бъде разгледан редът, по който се осъществява развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака (развод по исков ред).

Какво означава дълбоко и непоправимо разстройство на брака?

Разстройството на брачната връзка се преценява с оглед на дължимото съобразно закона, добрите нрави и обичаите. Ето защо казваме, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, когато е в пълно отрицание с нормалното състояние на брачната връзка.

Под „дълбоко разстройство” следва да се разбира положение, при което вътрешното съдържание на брачната връзка не съответства на морала и закона – например липсва уважение, доверие, взаимна любов, разбирателство и т.н. Това положение се нарича „формален брак”.

За „непоправимо разстройство” говорим, тогава, когато то е трайно, постоянно, непреодолимо, окончателно и липсва възможност да се възстановят нормалните съпружески отношения.

Как се стартира процедурата за развод по исков ред  и какви са особеностите на производството?

Производството по развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака е особено исково производство, което е уредено в глава 26 от ГПК.

Искът за развод се предявява пред районния съд, в района на който е постоянният адрес на ответника.

Всеки от съпрузите може да започне процедура по развод по исков ред, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи също могат сами да предявяват брачни искове, а могат и самостоятелно да бъдат ответник по подобен иск. Самостоятелно означава без участието на техните попечители.

Брачното правоотношение е със строго личен характер, поради това се налага в производството по разглеждане на брачен иск съпрузите да вземат лично участие. Процесуалният закон изисква задължително лично явяване на ищеца в първото заседание по делото, а в случай че не се яви без да са налице уважителни причини, производството се прекратява.

След като се произнесе по въпроса за редовността на исковата молба съдът е длъжен да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Ако страните се съгласят да пристъпят към медиация или сходна процедура, делото се спира. Ако в 6-месечен срок страните не са поискали възобновяване на делото, брачният процес се прекратява.

Когато страните постигнат споразумение, делото се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие – повече информация за развода по взаимно съгласие може да намерите тук.

Ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, разглеждането на делото продължава. Съгласно чл. 49, ал. 4 СК „при всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода“.

Това споразумение може да бъде направено писмено с подписи или устно пред съда. Споразумението може да обхваща всички или само някои от последиците на развода, а именно: местоживеенето на ненавършилите пълнолетие общи деца на съпрузите; упражняването на родителските права; режима на лични отношения с родителя, който няма да упражнява родителските права; размера на дължимата издръжка на децата; ползването на семейното жилище след развода; издръжката между бившите съпрузи; фамилното име на съпруга след развода.

Съдът следва да потвърди дали съдържанието на споразумението не противоречи на императивните правила на закона или на добрите нрави, както и дали клаузите на споразумението, които касаят ненавършилите пълнолетие деца, защитават добре техните интереси. Няма пречка в споразумението да се постигне съгласие и относно имуществените последици по повод на прекратения брак. Споразумението се възпроизвежда в решението по допускане на развода.

Ако между съпрузите липсва съгласие по всички въпроси и постигането на споразумение не е възможно, законодателят е предвидил, че заедно с брачните искове могат да се предявят и разгледат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, фамилното име. Ако тези искове не са предявени, съдът има задължението служебно да се произнесе по тях. Други искове, които могат да бъдат съединени с иск за развод са тези за ползването на семейното жилище и за издръжката между съпрузите. Искове във връзка с имуществени спорове между съпрузите могат да бъдат съединени по преценка на съда.

Определяне на привременни мерки – чл. 323 ГПК

Привременните мерки се назначават по искане на ищеца или на ответника – устно или в писмена форма.

Предмет на мерките могат да бъдат: издръжката между съпрузите; ползването на семейното жилище; разпределяне ползването на придобитото през време на брака имущество, също така по отношение на децата – грижата за децата и тяхното местоживеене, без да се засяга въпросът за упражняването на родителските права, както и издръжката. Ако местоживеенето на децата е само при единия родител, съдът следва да определи и мерки за лични отношения на другия родител и детето.

Съдът се произнася  с определение в заседанието, в което е подадена молбата за привременни мерки, но няма пречка това да стане и в насрочено ново заседание. Ако молбата се подава извън открито съдебно заседание, трябва да е придружена с копие за другата страна, за да й бъде дадена възможност за отговор, възражения и искания за доказателства. Определението не подлежи на обжалване, но съдът пред който е висящо делото, може да промени или отмени наложените мерки. Мерките се прилагат докато е висящо делото.

Какво е значението на вината?

Значението на вината в процедура по развод по исков ред намира проявление в няколко момента.

Разноските по делото се възлагат върху виновния съпруг. Когато няма вина или когато и двамата съпрузи са виновни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

Вината има значение и във връзка с правото на издръжка между съпрузите, което може да възникне само за невиновния за развода съпруг.

Вината може да окаже влияние и при преценката на съда на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права. Когато поведението, от което е направен извод за вината, се е отразило върху правилното отглеждане и възпитание на децата, то може да се включи в обстоятелствата от значение за решаването на въпроса относно упражняването на родителските права.

Бракоразводно решение

Съдът взема своето решение на база на предоставените доказателства и ако се убеди в твърденията на ищеца, постановява решение за развод.

С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

Настоящото изложение цели да предостави обща теоретична информация и не представлява правна консултация.

Адвокатска кантора „Лазаров и партньори” предлага на своите клиенти извършване на правна консултация, предварително обсъждане на възможни варианти, по които може да се развие делото, цялостно представителство по време на производството, следене на хода на производството, изпълнение на съдебните указания.

Разводът по исков ред е производство, което се подготвя и развива според всеки индивидуален случай. В делото се решават въпроси от различно естество, което налага страните да бъдат добре подготвени, да бъдат добре формулирани твърденията, които се излагат пред съда и да бъдат представени нужните доказателства, за да бъде постигнат желания изход.